|
Деменция (оглупяване) е придобито
след раждането заболяване, което прогресивно засяга паметта,
интелекта и личността на болния, и повлиява социалните и професионални
дейности. Освен паметта, чието нарушение е най-очевидно,
съществено се засягат и ориентацията, абстракциите, зрително-простгранствената
перцепция (възприемане) на обкръжаващата среда, речта, конструктивния
праксис (двигателни умения), екзекутивните (изпълнителски)
функции (планиране, организиране, последователност), емоциите
и поведението. Около 4% от хората над 65 год. и 20% от навършилите
85 год. с някоя форма на деменция. В САЩ с деменция са около
1 милион души, а в Европа са диагностицирани над 2 милиона
болни. Тя зачестява с напредване на възрастта и е по-голяма
при жените. У нас правилно диагностицирани и регистрирани
болни са относително малко.
Най-честите видове деменция са болестта на Алцхаймер
(50-75%), мозъчно-съдовата и паркинсоновата деменция, както
и редица други състояния, причинени от обменни, токсични,
психични и други увреждания на мозъка. Болестта на
Алцхаймер е четвъртата по честота причина за смърт в САЩ.
При фамилните форми наследствената предразположеност е около
5% от случаите. Защо тя е един от най-важните проблеми на
съвременната неврология?
Във връзка с едно от най-големите постижения на съвременната
медицина – удължаване на продължителността на човешкия живот
– се появиха и съпътсващите проблеми – болестите, имащи пряка
връзка с възрастовите проблеми в организма и в мозъка в частност.
Обичайното им начало е след 45-годишна възраст (границата
между ранната и късната форма е 65 год.). Ранната
диагноза на деменция е истинско изкуство и изисква голямо
професионално майсторство, дори и за най-опитния невролог,
както и екипно трениране (невролози, психолози, психиатри).
Може би затова това толкова често срещано заболяване в света
се диагностицира навреме в България. Болестта е около нас,
но трябва да мислим за нея, за да я забележим. Това е изключително
важно, защото съвременната неврология вече има чудесни възможности
за успешно третиране на ранните форми на част от различните
видове деменции.
Първите забележими признаци са свързани с намаляване на интелектуалните
възможности, които се проявяват с трудности при изпълнение
на обичайните професинални дейности и при справянето с ежедневни
семейни задължения. Най-очебийни са промените в краткотрайната
памет – бързо забравяне, разсеяност, неподреденост, непохватност,
лутане, лошо настроение и промени в държанието, нехарактерни
за досегашното поведение на този човек. Не са редки и появите
на халюцинации (зрителни, слухови и дори мирисни). Промените
в поведението понякога са много необичайни и трудно обясними
(депресия, апатия, незаинтересованост, подтиснатост, безотговорност,
говорна и двигателна агресия, възбуда, несъответни сексуални
желания и постъпки, изпускане по малка нужда, повишен апетит
и неприлично хранене, непредвидени постъпки и дори самонараняване).
Лечението във всички фази е много отговорно и е по силите
само на по-опитните специалисти. В по-напредналите фази на
различните видове деменции в екипите се включват освен невролози
– психиатри и социални работници. Винаги търсете и
второ мнение, защото науката се развива с изключителни бързи
темпове и някои новости може да са убягнали от погледа на
вашия специалист. Науката все още не е решила проблема с дефинитивното
лечение на болестта на Алцхаймер затова внимавайте с лечители,
които твърдят, че могат да излекуват това заболяване.
Из „Актуална неврология за всеки”
Университетско издателство „Св. Климент Охридски” София 2003
|
|
